„Случаят Николай Райнов“- Юбилейна изложба София 1974

 

„Случаят Николай Райнов“ е уникален в историята на новата българска култура — необикновено разностранен талант: поет, белетрист, драматург, есеист, литературен и художествен критик, учен-теоретик, историк и популяризатор на изкуството, философ- моралист, преводач, публицист, неизтощим сказчик, вдъхновен раз-казвач на нашия и световния приказен фолклор; художник-деко- ратор, изучаващ и опитващ разнообразни живописни и графични техники: акварел, гваш, темпера, туш, лак върху станиол, дърво-резба, линорезба; изискан майстор на илюстрацията, винетката, книжното оформление; приложник, съумял да съчетае красотата и ползата, изкуството и занаята, да подчини своя рафиниран естетически вкус на повелите на практическото всекидневие… И в тези толкова много и тъй различни области, всяка от които предполага специфичен талант и формирано в съсредоточен труд умение, той ни посреща, не, той буквално ни затрупва с една смайваща по своя обем и дълбочина на проблематиката продук¬ция, обезсърчила изследователските амбиции на не един учен, дръзнал да обхване дори в относителна пълнота това огромно дело — дело, което някога Асен Златаров, познаващ стойността на културните завоевания, си позволи да сравни по значение, за нас, българите, със значението на „Националната библиотека за Франция“. И най-удивителното е, че при цялата си сложност и разнопосочност, при цялата привидна разпиляност, това дело е проникнато от органично единство. В какво се състои то? Бих поел риска да го определя: в неговата основа лежи стремежът към духовно съвършенство. Този неутолим порив извисява Райнов до върхове на мисловни и художествени прозрения и заедно
с това го заплита в мъчителни противоречия; той предопределя странните перипетии на неговата лична и творческа съдба: ду- ховната семинария, тайното желание да стане монах, разочарова¬нието, бягството и няколкомесечното пилигримство из Ориента, мистицизма и теософията, богомилството и нулта към древната източна мъдрост, амбицията да изучава мъртви и живи езици, фаустовския копнеж да обгърне човешкото знание и художест¬вените творения в тяхната пространствена и хронологична пъл¬нота, трудолюбието и аскетизма, хуманизма и омразата към догми от всякакъв вид, разрива с църквата и стълкновението с държа-вата, и накрая — като венец на това страстно търсене на исти¬ната, на пътищата към духовно съвършенство — приобщаването към марксизма…
Днес, когато от това органично цяло сме принудени да отделим една негова част — декоративното му изкуство, ние не може да не изпитаме и тук внушението от монолитната сила на тази бо¬гата личност. Главните оси, около които то кръжи, са пантеистич- ният му поглед към природата и декоративният стил, в които тя е претворена. Този поглед схваща всичко в неделима връзка; всичко в заобикалящия ни свят е достойно за обич и преклоне¬ние — от гигантския планински масив до нежния полски злак, от пухкавите облачета по небесната синева до изящния танец на пеперудите; всичко може да стане символ на непресекващата виталност на космическите сили. И понеже цветята и дърветата най-изразително ги въплъщават, художникът ги рисува неуморно, с една любов, граничеща с мистично благоговение. Той ги изу¬чава с рационалното усърдие на ботаника и ги предава с арти- стичното опиянение на миниатюриста: изписва грижливо техните листи, стебла, цветчета, тичинки, пори и мъхове, изнася ги близо до нас, проектирайки ги върху цялата природа, на която те се превръщат в своеобразни хералдични знаци.
И докато философът Райнов се слива с природата, художникът я използува като градивен материал за създаването на нова — естетическа — реалност. Пътят към тази нова реалност е деко¬ративната стилизация с нейните вечни закони на симетрия, ритъм и хармония. Подчинявайки я на техните императиви, той й придава необикновен, приказен вид. Тук, в този дивен свят на въображе¬нието, всичко е красиво, превърнало се е в орнамент, изящна арабеска, разкошно цветно петно; времето е спряло своя неумо¬лим ход, светлината е неизменна, пространството — придобило собствена, кристалична структура, в която предметите сияят с бля¬съка на скъпоценни камъни — пространство без осезаема текто- нична дълбочина, предмети без груба, веществена триизмерност сякаш, освободени от своите физически координати, те са се из¬пълнили с висш духовен смисъл: станали са въплъщения на коп¬нежа по една действителност на абсолютна красота, порядък и хармония.
Така, в своето декоративно изкуство, канто и в цялото си твор¬чество, Николай Райнов остава верен на онова, което пред¬ставлява основна стихия на неговата разностранна личност и мо- рална философия: стремежът да надмогне тесните рамки на емпиричното битие в името на идеала за неограничено интелек¬туално и нравствено съвършенство; един стремеж, който роди блестящи плодове и превърна автора му в рядко, а може би и неповторимо явление в националната ни култура.
ДИМИТЪР АВРАМОВ

БИОГРАФИЧНИ ДАННИ
1889 Роден на 1 януари в с. Кесарево, Велико¬
търновско.
1902—1908 Учи в Духовната семинария в Самоков, която през 1903 г. се премества в София- През същия период пише стихове по на¬родни мотиви, които публикува в списа¬нията „Летописи“ и „Художник“ под псев¬донима К. Поборников.
1908—1909 Записва се за студент по философия в Софийския държавен университет без да завърши целия курс на обучение.
1910 Постъпва като студент по декоративно
изкуство при X. Тачев и Ст. Баджов в Държавното художествено индустриално училище, което завършва след Първата световна война.
1912 Публикува книгата „Богомилски легенди“, която подписва с прозвището Аноним.
1913 Участвува в Балканската война като са¬нитар на Червен кръст.
1914 Със спечелените средства от работата по стенописната украса на храма „Алексан¬дър Невски“ предприема продължително пътуване до Египет, Сирия, Палестина, Мала Азия, Гърция, Италия и др., за да се запознае с паметниците на източната жи¬вопис, архитектура и фолклор.
1915—1918 Военен кореспондент на в. „Военни из¬вестия“ и сп. „Отечество“ на Дойранския фронт по време на Първата световна вой¬на. През 1917 г. урежда „Военна изложба на Девета плевенска дивизия“ в София.
1918—1921 Работи на свободна практика. Издава ня¬колко от най-интересните си произведе¬ния за този период — „Видения из древ¬на България“, „Книга за царете“, „Слън¬чеви приказки“, „Очите на Арабия“, „Гра¬дът“ и романът „Между пустинята и жи¬вота“, заради който бива отлъчен от цър-квата. Публикува редица трудове и кри-
тични статии по въпросите на изкуството, сред които „Изкуство и стил“, „Източно и западно изкуство“, „Символ и стил“. Работи като художник в Пловдив.
Първа самостоятелна художествена де¬коративна изложба в Окръжната палата в Пловдив от 6 до 27 ноември.
Изпълнява длъжността главен библиоте¬кар на Пловдивската народна библиотека и музей. Тук той пише разказите, поместени, в сборника „Сиромах Ла¬зар“, пиесата „Имало едно време“, пое¬тични произведения, публикувани по-къс- но в книгите „Вечни поеми“ и „Корабът на безсмъртните“, както и някои други творби, печатани главно в сп. „Златорог“. Издава три тома с преразказани българ¬ски народни приказки, монографиите „Ор¬намент и буква“, „Графиката на Николай Павлович“, ,.Копривщенски надгробни ка¬мъни, кръстове и зидани извори“, сборни¬ка от сказки върху философските тече¬ния в областта на науката, изкуството, религията, обществения живот и др. „Днес и утре: I. Мистика и безверие;
II. Блян ли е свръхчовекът ? III. Копнежът на народите“ и много други произведения. По искане на Съюза на българските пи¬сатели командирован от Министерството на народната просвета в Париж да спе¬циализира пластично изкуство.
След завръщането си в България става професор по история на изкуството в Художествената академия в София. Делегат на Международния конгрес на изкуствоведите в Брюксел.
Издава 12-томната „История на пластич¬ните изкуства“.
Повишен в степен редовен професор в Художествената академия.
Правителството забранява чествуването на 50-годишния юбилей на Николай Рай- нов и откриването на втората му само¬стоятелна изложба от декоративни ком-
позиции, прекъсва сказките, които той всяка неделя изнася пред столичната публика в продължение на 12 години.
1944 След 9 септември е избран за първи пред¬седател на Съюза на художниците.
1945 Избран за редовен член на Българската академия на науките и удостоен със зва¬нието „академик“.
1948 Чествуване юбилея на Николай Райнов по
случай 25-годишната му научна и писател¬ска дейност.
1952 Удостоен със званието „заслужил деятел
на изкуството“.
1954 Починал на 2 май в София.
ОТЛИЧИЯ И НАГРАДИ
1915—1933 Награждаван с ордените „Св. Алексан¬дър“ — V, IV степен, „За военна заслу¬га“ — VI степен, „За гражданска заслу¬га“ — V, IV степен.
1948 Награден с орден ,,3а гражданска заслу¬
га“ — III степен, по случай юбилея му. Носител на почетен знак на Столичната община II степен за творческата му дей¬ност.
Двукратно получавал първа премия на Министерството на народната просвета за литературни конкурси.
ЛИТЕРАТУРНИ И ИЗКУСТВОВЕДЧЕСКИ ТРУДОВЕ
Към 1939 година Николай Райнов е публикувал вече над 60 оригинални художествени и научни книги и над 30 сборника с преразказани приказки на разли¬чни народи, изнесъл е близо 600 сказки в различни градове на страната, превел е редица трудни за пре¬вод произведения #(,.Пещера на нимфите“ на Порфи- риус, „Рубайат“ на Омар Хайам, ,/Хвалба на глупост¬та“ на Еразъм Ротердамски, „Тъй каза Заратустра“ на Ницше и др.), обнародвал е десетки статии в пе¬риодичния печат, без да се споменава за някои тру¬дове, останали и до днес неиздадени.
Освен изброените трудове следва да се посочат и „Малък художествен речник“, ,.Зараждане на изкуст¬вото и печата“, „Човекът и образът му“, „Възглед в торията на изкуството“, „Една вечер у Перикла“, „Архитектурен стил“, второто преработено и допъл¬нено издание на „История на изкуствата“, редица мо- нографични очерци за „Изкуството на някогашна Гър¬ция“, „Скулптура“, „Японско изкуство“, „Старобъл¬гарско изкуство в Симеоново време“, „Ханс Тома“, „Фриц фон Уде“, „Макс Либерман“, „Константен Мьо- ние“, „Икони“, „Рембранд“, „Пътят на нашата илюст¬рация“, „Художествената академия и нашето изкуст¬во“, „Рьорих и борбата за култура“, „От кубизма до конструктивизма“, „Измислица и случка“, „Пол Сезан“, „Старото българско изкуство“ и др.
Паралелно с научната му и изследователска дейност излизат от печат и сборниците разкази „Счупени стък¬ла“, „Отдавна, много отдавна“, „Сърдечен огън“, „Самодивско царство“, „Великият цар“, „Книга за доброто и злото“, „Княз и чума“, 9-томната поредица „Вечното в нашата литература“, замислена като „общодостъпна характеристика“ на най-значителното в българската художествена книжнина, както и реди¬ца други литературни творби, разкази и фейлетони на злободневни теми.
НЕПУБЛИКУВАНИ ТРУДОВЕ
„В рая на изкуството“ — очерци, статии и сказки върху делото на великите майстори ; „Венец на все¬лената“ — мисъл и живот на един велик човек ; „Ми¬съл против мисъл“ — полемични литературни и кри¬тични статии ; „Старата българска дърворезба“, „Исто¬рия на българското изкуство“ — незавършена, и други.
КАТАЛОГ
1. ДЕКОРАТИВНИ КОМПОЗИЦИИ (АКВАРЕЛ И ГВАШ)
1920 Къс но лято 37,3X24,7
1920 Електричество 46,6X29,8
1920 Гробища ма поклонниците, Цариград 29,2X43,2
1921 Звънчета 46,3X29,3
1921 Феникс 44,6X29,5
1921 Пиния 46X31,6
1921 Отражение 30,3X47,6
1921 Облачни кули 44,6X27,7
1922 Поточе 37X31,3
1922 Заран, Дьовлен 27,4X44
1922 Макове 28,9X46,7
1922 Приказка 45,3X29
1922 Облачна крепост 41,7X30,5
1922 Нощно безмълвие 46X30
1922 Обител 45,5X29,5
1922 Пейзаж 19,7X26,5
1922 Пеперуда
1922 Родопски къщи, Дьовлен 26,5X44,6
(собственост на НХГ) 45,4X30,6
1926 Източна приказка 39,8X45
1927 Париж 32,5X23,8
ТВОРБИ, СЪЗДАДЕНИ ПРЕЗ 1936 – 1 938 Г.
Бялото цвете 36,7X25,6
Калина 27,6X42,2
Дива круша 27,1X43
Къпини 28,2X42
Дънери 28,2X43,2
Г ора 29,2X41,5
Минзухари 41X28,5
Изсъхнало дърво 42X29,3
Планински пейзаж 43X28,8
Църквица 29X42
Пролет 28,7X40,8
След залез I 29X41,4
След залез II 39,7X26,5
Хижа 40,8X28

Хребети 41,8X29,4
Утринни мъгли 40,8X28,6
Облачен ден 29X46,2
Лесна 28,2X43,5
Планинска хижа 27,9X43,6
Нощ 35X20,6
Диви теменуги 33,5X23
Залез 23,5X32,8
Звездна нощ 23,6X32,8
Пеперуди 44X29,5
Вечер 23,4X33
Дърво 28,2X43
Морени 42X26,4
Цветя и пеперуди 38,8X23,6
Здрач 26,6X44,2
Полско цвете 1 38,3X27,2
Полско цвете II 38,5X27,3
Полско цвете III 28,3X42,5
Полско цвете IV 44,8X28,2
Полско цвете V 44,2X28
Полско цвете VI 27X21
Полско цвете VII 41X27,3
Полско цвете VIII 40,2X28
Планинско цвете 1 40,3X25,5
Планинско цвете II 37,8X23,9
Планинско цвете III 45,8X27,3
Планинско цвете IV 41,5X25,5
Планинско цвете V 42,8X27,5

II. ДЕКОРАТИВНИ КОМПОЗИЦИИ
(ЛАКОВИ БОИ ВЪРХУ МЕТАЛНА
ОСНОВА), СЪЗДАДЕНИ ПРЕЗ 1937 — 1939
Вечер 39,8X30
Лунна нощ 30X39,8
Езеро 30,2X39,8
Пинии 29,8X40
Залез 30,2X40
Поляна 30X40
Краят на деня 30X40
Пиния 40X30
По здрач 40X29,8
Самотно дърво 1 36X27,5

Самотно дърво II 39,8X30
Самотно дърво III 27,2×32,2
Река 39,8X29,8
Пред изгрев 40X30
Планински път 40×29,8
Зелени облаци 40×29,8
Заран 29,6X40
Остров 40X29,8
Изсъхнали стебла 29,8X39,8
Залив 40X30
Об/ачен ден 40×29,8
Бряг 30×39,8
Острови 30×39,8
Старото дърво 30×40
Дънери 30X40
Ранна есен 30X39,8
Планинско езеро 39,8X29,8
Сребърни облаци 30,2×39,8
Море 30X39,7
Пейзаж в зелено 40×29,9
Стръмен бряг 40X30
Водопад 39,8×30
Синьото езеро 30X39,8
Гора 40X29,8
Сребърна река 39,8X30
Пролет 39,4×29,8
Простор 27,7X35
Есен 30X39,9
Ветровит ден 39,8X29,8
Самодивски поляни 29,8×39,8
Три дървета I 30X39,8
Три дървета II 30×39,8
Три дървета III 34,2X26
След 9але8 36X27,5
Самота 29,8×39,8
Бреза 29,8X40
Дървета 39,8×30
Планинска поляна 30X40
Пролетен ден 30X39,8
Приказка 40X30
Полско цвете 34X27
Из цикъл „Приказни птици ‘—I 39,8X30
Из цикъл „Приказни птици“—II 40X30
Из цикъл „Приказни птици“—III 40X29,8
Из цикъл „Приказни птици“ — IV 40X30
Ив цикъл „Приказни птици“ — V 40X30
Из цикъл „Приказни животни“ — I 30X40
Ив цикъл „Прикавни животни“ — II 30×40
Из цикъл „Приказни животни“ — III 30X40
Из цикъл „Приказни животни — IV 30X40
Из цикъл „Приказни животни“ — V 30X40
Из цикъл „Приказни животни“ — VI 30X40
III. ГРАВЮРИ НА ДЪРВО И ЛИНОЛЕУМ,
СЪЗДАДЕНИ ПРЕЗ 1926— 1933 Г.
Рю дьо ла Пе, Париж 35×20,8
Сакре кьор, Париж 34,7×21,4
Планинска хижа 19,6×32,3
Зима 31,7×21,2
Скали 31,2X19,2
Голо тяло 19,8×29,8
Дърво 23X19,6
Райска птица 17,8X12,8
Пейзаж 14,6X18
Ангел 12,5X13,5
Родопски къщи I 22X19,4
Родопски къщи II 10,2×20,7
Родопски къщи III 19,1X14,7

IV. ПОДГОТВИТЕЛНИ И СКИЦИ ПО НАТУР
1920 Пейзаж
1921 Пейзаж
1921 Пейзаж
1922 Пейзаж
1922 Родопски къщи I—IX
1926 Рисунка за гравюрата
1929 Рисунка за гравюрата
1929 Замък
1929—1930 Цветя I—XIII
1934 Дървета
1934 Листовина
1934 Пейзаж
1934 Пейзаж
1934 Цвете
1934 Дървета
РИСУНКИ
А
черна темпера перо, туш перо, туш черна темпера перо, туш „Сакре кьор“ „Зима“ молив акварел акварел пастел
цветен молив цветен молив цветен молив цветен молив 22,5X28,8
22,5X29
22,6X29
22,6X29
19,5X28
35X21
32X20,8
28,5X22,5
31,9X23 28,5X42,5 22,5X29 22,4 X 28,8 22,4X30,5 34X24,6

 

 

 

Check Also

Картини от Николай Райнов

Свързани

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.