24.06.2014 г Честване в БАН

Тази година академията навършва 145 години от основаването си. Днешната паметна вечер е посветена на 125 години от рождението на акад. Николай Райнов, 60 години от смъртта му и 95 години от рождението на неговия син проф. Богомил Райнов.

Редица мистични учения търсят връзката между очевидно житейското и “предначертаното” и се опитват да разгадаят съдбата на отделния човек, да я свържат с влиянието на звездите или да намерят зависимостта и от числата. Всред крилатите мъдри мисли е, че всичко, което се случва, си има причина. Нещата не се виждат изцяло заради завесата, която се спуска над тях.

Днес сме тук заедно, за да повдигнем едно малко ъгълче от завесата на забравата. Да си припомним двама прочути българи – баща и син Райнови.

За живота и делото на двамата творци ще говорят акад. Светлин Русев, чл. кор. Елка Бакалова, чието изказване ще бъде за творчеството на художника Николай Райнов. Проф. Светлозар Игов ще представи някои аспекти от литературната дейност на двамата Райнови. Ще видим кратки откъси от живота и творчеството на Николай и Богомил Райнови на снимки и видео, отзад на екрана.

Събитието е замислено като академично, в чест на годишнините на двама души, чиято съдба е свързана не само с българската култура, образование, изкуство, но и с Българската академия на науките като научен и духовен център на България. Академик Николай Райнов е редовен член на БАН от 1945 г., а проф. Богомил Райнов е член кореспондент на БАН от 1974 г.

В същото време днес има представители на семейството, роднини, приятели, които също може би ще искат да споделят нещо лично, да разкажат свои спомени за тези две многостранни, сложни и противоречиви личности, които нерядко са били хулени, оплювани, отлъчвани и отново приласкавани и реабилитирани, били са обект на клюки и на жълти страници.

Баща и син споделят съкровено за живота си, правейки равносметки за себе си:

Николай Райнов пише: „Много неволя и бедност изпитах, за което се радвам: наченах от това да диря опора сам в себе си и се не предадох никому. Ходих много низ нашенско… Ходих и по Изток… Търсих следите на загубени духовни движения, срещнах скъпи хора… видях неща, за които няма и перо. Живях всякак. Много неща учих. Много науки ми трябваха. Износвах ли си впечатленията, давах ги на другите: тъй се появиха една по една книгите ми. В много от тях има изповед: който знае да ги чете, ще ме види какъв съм и какъв съм бил.“

Една такава изповед е „Книга на загадките“, където поетът, слял се с героя, с болка възкликва: „Животът се свърши… Моите дървеса мъртвеят. Листата ми окапаха. Дните ми повехнаха… аз донесох в чертозите на непознатия само пепел… Непознат боже, върни ми земята! Дай ми отново кръвта на земните векове, що тупкаха в сърцето ми при всеки спомен за живота! Дай ми тленното безсмъртие на мига!“

Неудоволетвореност прозира и от стиховете на сина му Богомил, който, изпълнен с тъга обръща поглед назад:

 

„Какво ли исках от живота,
щом нямах нищо да му дам?
Не носех в джоба си банкноти,
затуй не преживях роман…“

Баща и син. Една кръв, две големи личности със своите слабости, съмнения, терзания, лутания и търсения на душата.

Ще се възползвам от случая да приветствам специално семейството и потомците на горноджумайския опълченец, деец за национално освобождение Иван Райнов. В рода има много учени, педагози, писатели, художници, скулптури, артисти, режисьори: Николай Райнов, Стоян Райнов, Боян Райнов, Стела Райнова, Богомил Райнов, Маня Райнова, Диана Райнова, Иванка Райнова, другата Диана и Теофана… Във вените на наследниците на Николай Райнов, определен от Гео Милев като „един гениален мъж, един исполински мозък“, тече и кръвта на рода на проф. Асен Златаров, основоположника на биохимията в България, както и на актьора Иван Андонов. Редица членове на фамилията са прославили и прославят България по света.

Спомням си една английска максима, че за да бъдеш джентълмен трябва и ти и баща ти и дядо ти да са завършили колеж. За да се роди голям учен, творец, човек на изкуството, трябва внимателно и с любов да се подържат, развиват и предават от поколение на поколение ум, дух и талант.

Казах, че събитието е академично по замисъл, доколкото се състои в Академия на науките, но всъщност можем да погледнем на него и като на семейно тържество. Тържество на нашето семейство, което е обединено от преклонението си пред силата на ума и духа!

Още от древността мъдрите ни предци твърдят, че всичко, което човек трябва да иска от живота е Духовна Светлина!

Нека да има повече Духовна Светлина и повече българи, които я даряват!

Йоана Спасова – Минкова

Check Also

Днес Богомил Райнов щеше да навърши 96 години

Дъщеря му Маня Райнова създаде това клипче по случай рождения ден на баща си. Свързани

One comment

  1. Георги Стоев

    Чудесно написано. Специално за мен Богомил Райнов е един от любимите ми български автори, а с приказките на Николай Райнов съм израснал като дете. Единствено не видях сред написаните техни наследници, дъщерята на Богомил Райнов- Маня Райнова. Един прекрасен човек, на която изкуството също не е чуждо, достойна дъщеря на баща си. Надявам се това да е просто техническа грешка, която лесно може да бъде поправена…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.